Архаичните и диалектните думи срещу американизацията на езика ни

Езикът не подлежи на регламентиране от закона, защото речта, била тя частна или публична, принадлежи на личността и минава през нейното рационално възпроизвеждане  и/или през емоционалния й свят. Оказва се, че има хора, чието езиково въображение стига до там да „отрежат“ литературни произведения, само в частта им, която се изучава в училище, да опитат да пренапишат „Под игото“ уж за нуждите на съвременните деца, като не говорим за масово прилагания Закон за транслитерацията, при който, ако се казваш Жан в личните ти документи пише името ти започва с D. Ами, ако носиш името Пътка?

Цялата войнстваща американизация, която се случва в медиите, чрез музиката и т.н. формира един вкус в младото поколение, който е много различен – стремеж към бързо задоволяване на различни нужди, желание за живеене в охолство, непрекъсната нужда от забавления и т.н., Тези променени нагласи и очаквания в новите поколения водят естествено до неразбиране на езика и употребените архаични и диалектни думи от автори като Вазов, Ботев, Каравелов, Смирненски...

Обикновено родителите казват, че децата са откъснати от езика си, говорят като заменят български думи с английски и това се смята за естествено и нормално. От друга страна имаме и родители, които дават личен пример с такъв стил на говорене, силно американизиран, лишен от нюанси и богатство, и проявяват склонност към възклицателни и заповедни изречения при общуването с децата си.

Колко родители знаят какво означават думи като гемия, пусия, желва, орисия, нрав, бран? А как бихте ги превели на английски тези думи? Богатството на българския език, както и богатият речник все повече изчезват, заменени от думи, привнесени от вън, което ни се е случвало и с турцизмите в езика ни, и с гръцките думи, и с френски и немски, но къде са нашите собствени думи? И не на последно място, кога допуснахме да забравим?

Решението за запознаване с употребата на диалектни думи е слушането на автентичен фолклор, в който те най-добре са съхранени и естествено играенето на игри.

„Игра на значенията“ – Основната идея е насочена към опознаването на думите, които масово се срещат в произведенията, които се изучават в училище. Таблицата е съставена от примерни думи, с които може да се започне обяснението на непознати архаични думи на децата.




„Диалектни думи“ – Особеността е, че в рамките на тази игра следва да се подберат думи от съответната област или от конкретно населено място. Този подход предоставя и множество възможности за развиване  и обогатяване на писмения език и говоримата реч не само на децата, но и на възрастните.



    И, за да дадем шанс и децата ни да ни разкрият техния свят предлагаме една игра, която е формирана на база на съвременното говорене на младото поколение.
„Американизирай сега!“