Литературата – поглед отвъд

Обикновено фокусът на родителите на седмокласници е насочен към преразказа на непознат текст, като всяка година се коментират три основни неща – сюжета на произведението, употребата на непознати за децата думи и сложността на задачата в съответното НВО. 
Истината е , че основните затруднения на учениците са свързани с:

1. Извеждането на пряката реч на герой, като най-често се употребяват „той/тя каза...“ или „той/тя викна...“. Богатството на българския език предполага, че е възможно да се употребяват глаголи като: дърдоря, запитал, твърдя, изрича, добавям, изричам, изказвам, измърморвам и др.
2. Формулиране на дълги и сложни изречения от учениците, в които се загубва първоначалната им идея какво са искали да кажат. Стремежът всичко запомнено да бъде изказано в конкретна последователност и бързо, води до това, че седмокласниците масово формулират изречения, в които, освен липса на логика, има и усложнен синтаксис, което пък води до грешки.
3. Наличие на непознати за съвременните деца думи в текста за преразказ в НВО. Причините за това са няколко – нежеланието на децата да четат, сленгът, на който общуват по между си и богатството на езика ни, което част от учителите неглижират в часовете по литература.
4. Трудности при изразяване на комплицирани емоции на други хора и лекота за предаване на действие в сюжета. При необходимост учениците да предават мисли, чувства и душевни вълнения на литературни герой, те инстинктивно подхождат с изброяване или търсят да ги трансформират в някакъв тип действие, което за жалост е масов подход. Друг често наблюдаван проблем е фрагментарното запомняне на текста и добавяне на несъществуващи в него чувства и емоции.
5. Субективната оценка на ученика за произведението, дадено за преразказ се състои в „харесва ми“, респективно „не ми харесва“, „беше лесно“, което допълнително влияе и на подхода към творбата.
6. И не на последно място, грамотното писане и вярно поставената запетая правят чудеса!